Поглеждате към синьото небе.. към бял лист хартия… или бялата стена… към екрана на телефона… и изведнъж ги виждате.
Малки черни точки.
Полупрозрачни нишки.
Паяжини.
Кръгчета.
Или онези странни „мушици“, които сякаш плуват пред погледа ви и винаги избягват, когато се опитате да ги фиксирате. Когато движите очите си, те се движат с тях, а когато спрете да ги търсите, отново се появяват.
Ако ви звучи познато – не сте сами.
Още много преди съвременната офталмология хората са забелязвали странните сенки, които понякога се появяват пред погледа им. Толкова често ги оприличавали на летящи насекоми, че това сравнение оцелява и до днес в почти всички езици.
Древните гърци ги наричали μυοδεψία (myodesopsia) – термин, който буквално означава „виждане на летящи като мухи обекти“. По-късно латинското название става muscae volitantes, което се превежда като „летящи мухи“. Именно оттам произлиза популярното българско название „очни мухи“.
Разбира се, това не са истински насекоми, а зрителни феномени, причинени от малки помътнявания в стъкловидното тяло, които хвърлят сенки върху ретината.
Всеки пациент ги описва по различен начин.
Най-често като:
Някои приличат на прозрачни влакна.
Други наподобяват амеби, медузи или дим.
A най-забележими са при гледане към светъл и едноцветен фон – синьо небе, бяла стена, компютърен екран или лист хартия.
Въпреки името си, очните мухи не са истински мухи.
Не са прашинки върху окото.